Текст: Людмила Димова | снимка:Tajan auction house

След 57 години забрава, малката скица, открита през 2016 г., днес се оценява на € 15 милиона

През 1959 г. френският лекар Жан Б. наследява десетина рисунки от баща си. Младежът, увлечен тогава повече от рок музиката обаче, ги забравил с години в едно чекмедже, без да знае, че сред малките късове хартия е и една оригинална рисунка на Леонардо да Винчи. Затова през 2016 г., когато решил да се премести и отново се натъкнал на наследената колекция, той я поверил на аукционната къща Tajan за оценка. 

Скицата, която показва мъченическата смърт на св. Себастиан, веднага привлякла вниманието на специалистите по стари майстори в Tajan auction house, които потвърдили автентичността ѝ като творба на Леонардо да Винчи, и първоначално определили цената ѝ на сума между € 20 000 и € 30 000. Авторството на рисунката е потвърдено и от музея Метрополитън, Ню Йорк, което води до грандиозна преоценка на творбата с нова цена между € 8 и € 12 милиона. 

Франция веднага определя картината за национално богатство, като по този начин възпрепятства износа й от страната, а Министерството на културата започва опити да я придобие, за да я изложи в Лувъра. Тези процедури обаче не са толкова прости, както сочи и епичната юридическа битка около продажбата на малката рисунка. 

През 2019 г. Министерството на културата предлага на Жан Б. € 10 милиона. Той обче отказва, позовавайки се на нова оценка от € 15 милиона. Това се оказва твърде много за държавата и тя замразява намерението си, но далеч не се отказва да придобие произведението на Леонардо. Междувременно министерството не издава на собственика сертификат за износ на рисунката с аргумента, че може да бъде открадната, каквато жалба има в края на 2020 г. 

Но и д-р Жан Б. не се отказва и адвокатът му подава в парижкия съд нова молба за износ на произведението. Пред „Le Figaro“ юристът заявява, че начинът, по който министърът на културата разглежда случая, е „катастрофален“, и обвинява държавата, че подхожда посредствено и дребнаво. Ако „министерството на културата беше достойно за името си, щеше да намери начин държавата да откупи творбата”, казва той и типично по френски избухва от възмушение, че Франция вече „не е в състояние да опази културното си наследство”.

Но споровете не са само между д-р Жан Б. и министерството – паралелно върви и съдебна битка с Tajan auction house. Поводът е, че аукционната къща е пуснала съобщение за продажба на произведението на търг, без обаче да се консултира със собственика. Тогава той решава да изтегли произведението от Tajan auction house, тъй като им е било предоставено само за анализ. 

Галеристите обаче претендират за € 2 милиона обезщетение и отказват да върнат рисунката на собственика ѝ. Пред „Le Figaro“ адвокатът му нарича действията на аукционната къща „предателство”, „нарушаване на доверието“ и „опит за изнудване“ и призовава Tajan auction house да се явят в съда. Но и аукционната къща не стои със скръстени ръце, а оборва обвинението с аргумента, че „рисунката е открита, удостоверена, заверена и популяризирана чрез работата, извършена от Tajan auction house”, и те просто искат да възстановят разходите си по експертизата. 

Тристранният спор още веднъж доказва стойността на изкуството и неоценимото наследство на великия майстор Да Винчи. Надеждите (и съмненията) обаче са, че държавата обикновено никога не губи, дори на висока цена.