Мотивацията, с която художниците създават своите произведения винаги е безценна. Да получиш вдъхновение, да уловиш момента на творческия порив и да създадеш нещо върху изцяло белия лист е неповторимо събитие за всяка творба. Как тогава успяваме да поставим оценка на творбите. Особено на онези, които чисто технически имат сходни или дори идентични характеристики. Кое прави една графика с размер 35:35 по-скъпа от другата графика със същия размер, върху същата канава? 

Големите имена, които се превръщат в образци на изкуството и чиито цени често едва след смъртта им достигат колосални размери – в милиони долари на търгове и пазари на изкуството са отделна тема. 

Тук се фокусираме върху простичкия въпрос за създадената в наши дни картина, която търси възможност да се реализира като творчески продукт пред публиката. От където да започне и нейни път към трупането на социалната значимост. 

Разбира се, от голямо значение при определянето на цената на произведенията има историята на нейния създател. Всяко ново произведение от вече наложен жив артист очаквано ще има по-висока цена от новите произведения на дебютиращите. Като не е задължително обаче качеството е твърде различно. 

Възможно е да имаме такъв нешлифован талант, че още с първите си творби да надминава майстори и свои учители. Въпреки това, липсата на социален капитал, с който този млад талант да се манифестира ще понижи цената на неговия труд. 

В пазара на изкуството има много добре изразен естествен подбор. Тъй като става въпрос за неповторима творческа дейност, която се ражда в безграничното  въображението на създателя на произведението, трудно можем да прилагаме критерии. Макар че, в класическата история на изкуството такива критерии най-вече за естетическото съществуват, днес, след модернизма, тези художествени граници са размити. 

Ето защо на второ място по значимост при определянето на цената идва публиката и обществения вкус. В изкуството има за всекиго по нещо и така е редно да бъде. Отсяването не се случва на ниво право на съществуване, а на ниво класифициране в съответния вкус, в съответните възприятия. Има цели групи от хора, които харесват и купуват един определен тип произведения на една определена цена. И ако художникът не се идентифицира с тази група хора, вероятно няма да ма успех да реализира своето творчество на каквато и цена да предложи картините си. 

Колекционерството в най-общи линии показва именно това предпочитание на един стил пред друг, на конкретни прочити в изкуството, на донякъде визуализация на границите на въображението на артиста. В някои случаи единичните колекционери често имат толкова специфични предпочитания, че почти нямат конкуренция сред купувачите. Понякога дори залагат на един единствен художник, като са склонни да откупят и най-дръзките негови художествени опити. 

Именно тук идва и третият аспект от определянето на цената, а именно отдадеността към изкуството. Доколко пазарът е развит, доколко човек е свикнал, приучен, склонен и възприел практиката да купува произведения, така както си купува книги, билети за концерти и всички други блага на културната сфера.

В крайна сметка говор за една твърде емоционална сфера, която винаги се стреми да провокира нашето отношение към света, към природата, към съкровенните ни мисли и чувства. Повечето наръчници за определяне на цената на дадено произведение съветват да се избягва емоционалния фактор, но всъщност това е невъзможно. Със сигурност има творби към които художникът е по-сантиментален. Може би са създадени в много важен за него период, може би са отражение на събития, които изцяло са преобърнали света му. Ето защо и самият художник може да иска да придаде допълнителна стойност на тези творби. Дали еквивалента на тази добавена стойност ще е финансово измерима или пък той ще вземе решението да не продава произведението – това вече е друг въпрос. Но ключов момент винаги остава емоционалната нагласа, вложена в дадената творба. 

Не на последно място значим фактор за цената на изкуството е времето! Не просто вложеното време за изработка на творбата (което донякъде може да бъде обвързано и с размера), но също и времето на отлежаване. За разликата от доброто вино, за картините не винаги ще е актуално мотото за отлежаването. По-стари творби, оставени в ателието на художника могат да се превърнат в значими в редки ситуации, когато те са част от изграждането на образа на вече разпознат и популярен творец. В други случаи, драскулките и рисунките от ранните опити на художник, които изцяло е променил стила си и възгледите си, могат да се окажат незрели опити. 

Подобни провокативни ситуации могат да се окажат предизвикателство за твореца и да го подведат излишно да занижи цените си, както и подцени самия себе си. Това е далеч по-лошия вариант от опасността да поиска висока сума за творбите, които са му важни и на които държи. 

Цената на изкуството не се определя просто с един замах на случаен принцип. Тя е съвкупност от редица фактори, само част от които са изброени по-горе. Наред със субективните, има и чисто обективни, икономически, социални и културни фактори, характерни за самото време , в което е създадена творбата. Това, което обаче може да се определи с един поглед е желанието ни да притежаваме този малък лъч въображение, които художникът спуска към нас и който вероятно ни е осветил само в миг със своята енергия. Чувството, че дадено произведение е част от теб, че ти принадлежи, че чрез този художествен образ ти споделяш частичка от безкрайния порив на твореца е наистина безценно. И, да, понякога сме склонни да платим висока цена за да го задържим завинаги.

Снимка от колекцията на 5new: Рада Якова, ne me quitte pas, акрил върху канаваца
размер: 140×180 см
Запитване за картината можете да направите тук и чрез формата за контакти.