Част 1

Точно преди една година, през топлия, но все още изолиран юли месец съ-основателите на 5new се качихме на една кола и опрашихме към надеждата. Бяхме въоръжени единствено с един #розов_облак #PinkCloudBlast, който да ни задава правилната посока и да ни пази от лошия късмет. Надявахме се, че ще имаме хубаво време, че пандемичните мерки няма да осуетят плановете ни и че ние самите ще се запазим достатъчно здрави, за да можем да осъществим отдавна планираната и многократно премествана среща с културния  мениджър в центъра „Юго Вутен“ Евелин Хейлен

Отправихме се към скривалището на българското съвременно изкуство, в малко и съвсем непопулярно градче в Белгия – Херентал. Съкровището от над 1000 творби на български художници се пази с грижа и усърдие от наследниците на един също толкова неизвестен колекционер – мечтател, който просто се е влюбил в нашенското изкуство и е разбирал добре нашенските майстори. Вдъхновени от миналото и от скритите зад музейните врати произведения, ние решихме да разкажем по наш собствен начин историята на една забележителна колекция, съставена през 90те години на 20 век. Човекът зад тази колекция се казва Юго Вутен и макар той да е добре познат меценат в България, в родната Белгия и по света той остава човек като всеки друг. Това, което го отличава от другите обикновени хора, обаче е, вярата му в изкуството, наследена от неговата майка, в акомпанимент с мотото Je m’en fous. Нямаше как не се запитаме какъв човек е бил Юго Вутен. Защо един обикновен бизнесмен се насочва към постсоциалистическа България и започва да предизвиква художниците да достигат нови творчески върхове. Без специално да търси ескпертизата на професионалистите в областта на изкуството, Юго Вутен се доверява на инстинктите си, които развива от малък, докато посещава аукционни къщи и антиквариати с майка си. Но защо да четете тези истории от миналото тук, като всъщност можете да си чуете и видите в специално организираното от нас интервю със завеждащата колекцията Евелин.

Историята на тази колекция е много вдъхновяваща за пътешествениците, които могат да се отбият на двете ключови точки. Първата ни спирка е Херенталс и старата фабрика за зърно, превърната в неповторим център с девет етажа, посветени само на изкуството, а една трета именно на българското такова. Втората отбивка от този своеобразен архив на част от най-новата ни история на изкуството е скулптурния парк в Хейл. Цялата прилежаща градина към лятната резиденция на Юго Вутен е осеяна с творби на наши художници. Вижте кадри от градини в нашата видео колекция, която представихме по време на пътуващата изложба „Откъде-накъде българско изкуство“ в Регионален исторически музей Русе.

Кратките разходки из монументалното изкуство ни показаха, колко многолик е таланта на българските художници. В колекцията на Юго Вутен са събрани творби на Александра Чаушова, Альоша Кафеджийски, Атанас Яранов, Бора Петкова, Валентин Старчев, Вальо Ченков, Ванко Урумов, Велислава Гечева, Величко Минеков, Владимир Димитров, Галин Малакчиев, Генко Генков, Десислава Минчева, Димитър Бойков, Емил Попов, Иван Варчев, Иван Русев, Иван Славов, Калия Калъчева, Константин Денев, Кристо и Жан Клод, Крум Дамянов, Марина Маринова, Недко Солаков, Николай Шмиргела, Павел Койчев, Петър Дончев, Петър Дочев, Правдолюб Иванов, Росен Рачев, Светлин Русев, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков, Цветослав Христов и др.

Невероятно е усещането да се разхождаш по българските каменни алеи, подредени със специално поръчаните от Юго Вутен тонове гранит от с. Илинденци в България. Дори и земята, по която стъпвахме разказваше за този нестихващ талант, който като дух от запечатана бутилка се е освободил през 90те години на миналия вече век.

Но нека да погледнем на разказа по-хронологично. На 5ти юли 2021 вече пътувахме към Антверпен, където останахме да пренощуваме, за да можем на 6-ти юли от ранни зори да се отправим към съкровищницата на белгийския колекционер в Херенталс, Белгия. Бяхме планирали да проведем работната ни среща за доизчистване на последните детайли по скрипта на по чаша вино и с вкусна вечеря. Планът ни включваше да не пропускаме да се насладим на очарователния Антверпен и ето няколко кадри от вълнуващия старт. Антверпен е пропит с артистичност град. Почти зад всеки ъгъл се крие нещо, което напомня за творческия дух. Това ни окуражи да се слеем с тълпите и дори да се опитаме да намерим допирни точки с тях. Развълнувани от предстоящото ни посещение на една от най-големите колекции на българско съвременно изкуство в Европа, ние попитахме няколко случайни минувачи какво знаят за българските художници и дали познават колекционерът и техен сънародник, който толкова силно е вярвал в таланта на нашите творци. Отговорът сред всички запитани беше еднозначен – никой не беше чувал за Юго Вутен, а идеята за България им се струваше близка единствено през живелия във Франция художник Кристо и неговата съпруга. Този повтарящ се сюжет в срещата ни с местното население не ни отчая. Дори напротив. Превърна въпроса „Защо пък точно българското изкуство е спечелило сърцето на Вутен“ във водещ по време на интервютата, които направихме и които дадохме в рамките на проекта.

Разбира се, не всичко по пътя ни беше гладко през този ден. Бяхме се въоръжили със сак с подръчните материали от едва три хендсфрита, които изпълняваха ролята на микрофони, три лични смартфони с камери, две стойки, разклонители, тиксо, щипки, гримове, няколко мемори карти за памет и един сценарий с въпроси. Предвидливо поръчахме комплект осветителни тела, за да добавим светлина към камерите на телефоните, но по време на пандемията и то в разгара ѝ в Белгия, нещо се обърка и лампите закъсняваха с дни! Вече обмисляхме алтернативи на осветлението, когато от рецепцията на хотела ни се обадиха със спасителните новини, че куриер току що е оставил пратка за нас. Веднага се втурнахме да разопаковаме и тестваме осветителните тела.