Българският художник-живописец, с една от най-големите колекции от миниатюри в Европа, ще представим онлайн в платформата за българско и световно изкуство 5new до средата на декември.

Новото поколение публика вероятно малко знае за живописеца Борис Горинов, но той остава добре разпознат сред колекционерите у нас и в чужбина и особено сред почитателите на акрила и маслото в миниатюра. Художникът развива кариерата си в годините между Втората световна война и края на Студената война. Заедно със съпругата си, известната българска керамичка Йова Раевска, прави редица запомнящи се и емблематични съвместни изложби, както и много смели артистични проекти, предимно с природни елементи – борови кори, шишарки, камъчета, кактуси и др., извън пределите на страната. Колкото по-малък се оказва размерът на плочката, на която Борис разполага своята миниатюра, толкова по-богат и дълбок става светът, видян през четката му. 

Способността на художника да събере една цяла картина в един сантиметър плочица е свидетелство не само за неоспоримия му талант, но и за начина, по който този творец е гледал на света – „като една човешка длан“. Борис Горинов остава космополитна личност до самия си край през 1998 г., като завещава на семейството си и на българската публика една впечатляваща колекция живопис в миниатюри, които спокойно могат да се конкурират със световните шедьоври, твърдят експертите изкуствоведи. Колекцията на художника е прилежно съхранена от неговото семейство, а броят на малките образи и пейзажи надхвърля хиляда. 

Борис Горинов е от Пазарджик, роден е през 1915 г. и израства в семейството на художника Иван Гуринов – живописец, портретист, живял от края на 19 век и до средата на 20 век. Борис е роден с четка в ръка и пътят към и от изкуството винаги е бил негова съдба, а и любов. Именно тази любов вероятно го събира с Йова Раевска през 1944 г., с която имат двама сина.

Първите романтични срещи с Йова Раевска се случват не къде да е, а именно в ателиетата на НХА, където Йова учи Керамика, а Борис – Живопис. Пламналата любов между двамата артисти дава старт на една бурна и активна обществена и творческа кариера. След няколко години учителстване в Пазарджик, двойката се мести в София и заживява в ателие на бул. Сливница, което по-късно се превръща в бохемски дом за художническите компании на по-малкия им син Крас Горин, който уверено тръгва по стъпките на родителите си като професионален художник. Крас завършва художествено училище в Италия и до днес живее и твори в САЩ със семейството си. Крас съчетава талантите, наследени от майка му и баща му и се отдава активно на живописната мозайка и изкуството на открито. Той за разлика от баща си, се насочва към по-монументалната форма. Интересът към мозайката при Крас е разбуден именно от Борис Горинов. От своя страна, бащата покрай честите семейни посещения и гостувания в САЩ, успява да направи няколко самостоятелни изложби във Великобритания, Италия и САЩ, след падането на Желязната завеса. 

Междувременно Борис и Йова успяват да си построят малка къща в отдалечен квартал от центъра на София, къде се отдават освен на изкуството и на едно от най-любимите си занимания – отглеждането на малка зеленчукова градина.

За разлика от Йова Раевска, която развива шеметна кариера като творец и общественик чак до началото на новия век, за Борис живописта не се превръща в професионално поприще. Той избира да се отдаде на учителстването по Изобразително изкуство в едно столично училище и преди всичко на отглеждането на двете им момчета. Именно поради факта, че за Борис Горинов миниатюрите са по-скоро хоби, той прави едни от най-значимите си творби точно през пролетно-летните месеци, когато обичайно двойката е на вилата край морето. Морската тематика и въобще природата в България, с всички тези неповторими възвишения и преливащи се цветове и нюанси вдъхновява Борис да създава миниатюри със зашеметяваща дълбочина. Малката къща в дивото и ненаселено по онова време морско селце Синеморец е била разположена до огромни просторни поляни, които позволяват на художника да се свърже с природата и да черпи идеи от корена ѝ.

В колекцията, която сме подбрали да ви покажем на сайта 5new в следващите няколко седмици ще видите именно такива творби, вдъхновени от Балкана и нашето Черноморие. Но Борис Горинов не ограничава въображението на публиката само до нашия ареал. След едно знаково посещение на Аризонската пустош, Йова и Борис си тръгват като оставят след себе си идеално поддържана и развита зеленчукова градинка, за която Йова прави кашпите, а Борис поредица от натюрморти с много плодово-зеленчуково звучене.

Въпреки многобройните си пътувания из Европа и САЩ, неговата страстна любов към България остава основен извор на вдъхновение. Тази силна връзка със страната остава вкоренена в самите картини. До края на живота си той таи най-дълбоки чувства, а  привързаността му към красивата природа в България остава непоколебима. “Новият свят, с негото лустро и прогрес не успяват да увлекат Борис до последния му ден.”, свидетелстват неговите близки. В България няма нужда да караш часове наред за да видиш красива гледка или възхитителни планински върхове. В контраст с Америка, където всяко пътешествие е обвързано с много време, ресурси и пари, в България в една картина и без никакви усилия творецът съзерцава пъстри картини от бреговете на Дунав и Черно море, върховете на Родопите, Пирин и Витоша, безгранични поляни и бурни реки. Именно този свят, без граници в палитрата, художникът е виждал и го е събирал в своите миниатюри – толкова малки и същевременно толкова дълбоки и изпълнени с настроение.

Стилът на Борис Горинов се отличава с характерни ежедневни буквалистични сюжети, но в същото време и с метафорични послания. Един от ключовите елементи в картините е чувството за хумор и лекотата, с които той пресъздава света около себе си. Това проличава и от заглавията на някои от творбите. Сред запазените картини освен тези на пейзажни гледки, хранителни продукти и зеленчуци, кактусите от Аризона, са и случайни портрети на запомнени от самия него лица. „Баща ми беше невероятен физиономист“, казва Крас Горин в автобиографично интервю, проведено през 2021 г. от екипа на 5new. Лесно доказуемо и видимо свидетелство за това твърдение е една истинска находка в творчески и исторически план – малко скицниче с портрети на войници, с които случайно се е срещал в годините от войната. 

В колекцията от миниатюри има творби с размери от пощенска марка до 30х30 см. В по-ранните си години, художникът има запазени няколко портрета на платно с по-големи размери (100х100 см.), но на по-късен етап Горинов никога не се завръща към този формат. 

Творби и детайли от Борис Горинов, създадени в периода 1960 – 1980 – Гледка, акрил, 10×11 cm, Слънчогледи, маслени бои, 10×12 cm, Пролет, маслени бои, 10×10 cm, Лъчи, маслени бои, 9×13 cm.

Характерното за неговото творчество е, че въпреки малкия им размер, творбите позволяват и дори налагат да се гледат от далеч, за да възприеме цялостната картина на пейзажа и сложната композиция. Това са големи сюжети, вкарани в много малък мащаб. Самият Борис като художник твори напълно освободено от тенденциите на времето, в което се развива. Неговият подход е новаторски. Рисува с шпатула и маслени бои върху различни плоски повърхности, които често дори прави и сам. Като платно използва почти всякакви плоскости – от дърво и метал, до картон и тензух.   

Подбраните творби за платформата 5new ще бъдат достъпни в следващите седмици по средата на декември за директна поръчка. Произведенията са предоставени от Ейми Чапман – настоящ собственик на семейната колекция и внучка на Борис Горинов и Йова Раевска. Всички творби са оригинал, уникати и притежават сертификат за автентичност. Възможна е допълнителна поръчка за рамкиране.

Научете повече как можете да се сдобиете с красива миниатюра и да се превърнете в част от близо 100 годишната история на тази внушителна колекция.