Лиана Димитрова е родена във гр. Варна през 1981г. Завършва Националната художествена академия в София през 2003г. Специалност: Книга и печатна графика. Има четири самостоятелни изложби и множество участия в групови изложби за съвременно изкуство, както и във фестивалите ПРОЦЕС ПРОСТРАНСТВО от 2000 – 2010г., КОНТЕМПО 2012, АВГУСТ В ИЗКУСТВОТО 2014г, както и множество фeстивали за съвременно изкуство в Европа, участия и изложби в Северна Америка и Азия. Живяла и работила е в Африка и Канада, специализирала е в Италия и Испания. В момента се е установила в гр. София.
Нейната серия творби силно фокусирани върху идеята за рециклирането е показана в самостоятелната ѝ изложба RECYCLE YOURSELF
Как да се „рециклираме“ / възстановяваме, когато сме толкова „износени“, как да се отървем от умствения блокаж? Как да се отървем от етикетите? Как да изхвърлим ненужния баласт, да получим правилния вътрешен баланс? Рециклирайте отпадъците, за да създадете отново ядро … Игра на думи, игра на значения. Цикъл – Рециклиране – Примка – Пречистване – Причастие. Нека да „смажем“ живота си, да го хвърлим в кошчето за отпадъци, след това да го извадим, да го изгладим, да го сглобим, да го преоткрием – РЕЦИКЛИРАЙТЕ. В днешно време е толкова модерно да живеем биологично, да сме органични, да рециклираме, да бъдем вегетарианци, вегани и извънземни. Да бъдеш органичен и да рециклираш днес е да си готин, нещо като нов вид религия. Но опитвали ли сме се някога да се рециклираме самите себе си? За да изхвърлим мръсотията, отровата, токсичното от нашата душа, мозък и тяло. И все пак да оставим ярката, мощна, положителна част от нас. Да изживеем самоуправляващо се прераждане. Агресивността и динамичността на ежедневието, в което дори вече нямаме нужда да се спрем за секунда и да се запитаме „Хей, сърце мое, как си днес“. Вниманието, което трябва да обърнем на основните си ежедневни нужди, за да бъдем толкова бдителни към консумацията на нашата основна храна, ни обърква толкова много, че започваме да етикетираме всичко, дори и себе си. Ние сме ходещи етикети. Био етикети. Да се върнем към корените си. Това възможно ли е? Шокът от „новото време”, скандалът от ежедневието и загубата на личността са символ на друга реалност. Реалност, в която липсва толерантност към нас самите. Как оцеляваме в динамиката на този нов вид реалност. Колко често се обръщаме навътре към себе си, търсейки, преоткривайки, откъде, толкова непобедима околната среда се опитва да ни държи далеч.
Рециклирането е „призив към нас самите“.
Друга забележителна тема, която привлече вниманието на художничката, е RE DIRECTION в поредица от „акрилни рисунки“.
„Определени като „рисунки” вероятно поради няколко причини – заради хартиената основа, заради своето изследователско начало , представляват добре премерени етюди за формат, заради излъчването и посланията – работите са абстрактно живописвани с леки съвременни техники. Смесването на видове бои на водна основа с различен интензитет и колорит са рамкирани и прекъсвани от плътни растери и монолитни фаши, тук-там фигурка или разпознаваем детайл разгръщат като енергично, но балансирано съдържание пълната мощ на различни по мащаб формати – от 50х70см. до 5-6кв.м. Редица „дефекти” или влияния на приложния дизайн в съвременната визуална култура и естетическо възприятие са „пренасочени” (от заглавието RE DIRECT) към зрелищна игра с „дизайна” – композицията на нефигуративна живопис в различни формати и с огромен спектър от въздействия. Освен с активизацията на цвета, композициите впечатляват с лекота, която не би могла да бъде следствие на непринуден талант, а резултат от осъзнат и контролиран редукционен процес. В текста към изложбата си Лиa пише: RE DIRECTION…изразява търсенето, намирането, мотаенето, лутането… Различни са пътищата и посоките, по които можем да тръгнем и които ще ни отведат някъде.Изборът на държави, континенти и градове, където да се установим, изисква решения на въпросите, които застават пред нас, пише авторката, като вероятно загатва условния характер на изборите пред човек, условния характер на композицията в абстракните опити за овладяване на пространството или поетиките на цвета като израз на енергия и посока, но и като уверен композиционен и колоритен контрол.“
Йово Панчев
В творбите на Лиана Димитрова няма готови отговори. Има философско-художествено изследване във високо изразителни картини. Като съвременен визуален художник, нейната същност се крие в смелото движение, откриването на нови форми на изразяване, които преминават обичайните граници.
Включва творбите: Посоки, 2020; Идвам, 2014; Не ме изоставяй, 2017; Дали да изляза?, 2020; Автопортрет, 2019