Книгата на художника като арт обект и животът ѝ в изкуството

Книгата на художника е като музей, но без стените – Андре Малро

Книгите са една от по-старите форми за споделяне на информация, идеи, приключения и разбирания за света. Книжното тяло и печатните техники, които се развиват около развитието на книгоиздаването са познати от древни времена на човечеството и никога не са спирали да се развиват през епохите. Примерите са стотици хиляди на най-различни модели, варианти, формати, принципи и съдържания. Книгата има славата на нещо не само полезно, но и с висока художествена стойност. Макар че като цяло книгоиздаването да остава в сферата на занаятите, все пак има примери, особено в света на изкуството, които са с непримирими естетически качества или са направени в много малък тираж, наръка и специално по поръчка за или от художника. 

На 2 април се отбелязва Международен ден на детската книга. Затова не случайно избрахме точно тази дата за старт на новия сезон на 5new за 2023. Тази година ще си говорим много повече за алтернативните форми на изкуство, за книгите на художниците и за каталозите като средство за запазване на художествената памет. Към това ще добавим и видео арта, както и някои художествени коментари около новите технологии и арт-обектите като алтернатива на 2D произведенията. С други думи целта ни за 2023 г. е да се изместим от света на плоското изображение към по-скоро 3D и “моушън” средата в съвременното изкуство.      

Ние всички започваме живота си като деца и първият ни сблъсък със света на книгата са именно детските книжки. Като алегория на това, ако приемем, че може би е добра идея за младия колекционер най-първо да се сдобие с качествени примери от света на изкуството с “книга на художника” като арт предмет, за да пораснат и станат още по-чувствителни към художествените произведения. И в допълнение да надгради с каталожни издания, които разказват историята на художника вече по един по-подреден и дори понякога енциклопедичен, научен начин.

КНИГА НА ХУДОЖНИКА *

*Неофициален темин на български език

Книга на художника е термин, който се използва за произведение на изкуството, в което понякога авторът (художникът) изработва не само съдържанието и илюстрациите, но и всички други елементи на книгата. Книгата на художника, като обект, може да бъде изработена от автора-художник изцяло ръчно в един екземпляр (уникат) или произведена в ограничен тираж (до 150-200 екземпляра), използвайки техниките на авторската печатна графика , принтер, дигитален печат и други техники за малък тираж.

Ето и малко исторически факти. Livre d’artiste (терминът на френски) е френско течение в изкуството, възникнало в началото на 20 век, главно благодарение на усилията на Амброаз Волар. Известният собственик на галерия, Маршан и издател, използвайки формата на книгата във връзка с графичните произведения на известни художници, създават по същество нов жанр, който става един от предшествениците на феномена на книгата на художника. Волар замисля и дава живот на редица високохудожествени публикации. Той привлича към тази работа много известни художници, които не са запознати с каноните на книжната илюстрация. В проекта участват велики майстори като: Бонар, Арп, Миро, Шагал, които илюстрират стихове на не по-малко известни френски автори Маларме, Верлен, Балзак.

С развитието на Авангарда през 20 век, наред с изданията, които запазват традиционната форма на книгата, в концепцията на Книгата на художника влизат още книги-обекти, книги-пърформанси, книги на ленд-арт, реди-мейд, мейл-арт, медийно изкуство и др.

На английски език терминът се среща още като Artists’ books (or book arts or book objects). Но, независимо от езиковата употреба, в същината си тази форма на изкуство е се състои от произведения, които използват формата на книгата и съответно запазват високата си художествена стойност като всяко друго произведение, а следват същите стандарти за опис и оценка както художествените произведения. 

Това ще рече, че една колекционерска книга в малък тираж (или дори уникат), подобно на картините по търговете в Кристис, може да достигне много висока цена. Затова си струва от страна на колекционерите да не пренебрегват този формат (дори в някои случаи изключително удобен и компактен) в изкуството и да го разглеждат също като бъдеща инвестиция. Защото за разлика например от някои формати на Новите медийни технологии и дигиталните изкуства, книгата на художника е лесна за колекциониране и стопанисване.

5new Blog&Podcast – В ателието на художника: осен Марковски – за образа и материала Росен Марковски представя в това видео малка част от неговите арт романи – книги на художника, по които той работи през последните години.

*Можете да заявите своя интерес към тези произведения в нашите чатове в Messenger и WhatsApp.

Книгата на художника винаги следва да се гледа като художествено произведение и съответно като част от художествената колекция и историческото художествено наследство.

В месеците след юни ще допълним тази визия с концепцията за каталозите, които пък често са допълнение към кураторския живот на творбите. За разлика от книгата на художника, каталогът (макар и понякога създаден изцяло от самия художник) няма стойността на художествено произведение, а по-скоро на книжно издание и остава в областта на книгоиздаването и масовия печат. Тази разлика е важна и е съществена. Особено при желание за откупка, тъй като в единият случай – с книгата на художника, дори може (или трябва) да има придружаващ сертификат за автентичност на произведението.  

Напрактика няма себеуважаваща се арт институция, която да не се стреми да попълни и тази ниша в репертоара си. Примери за книги на художниците има в MoMa (виж тяхната колекция тук), V&A Музей – Лондон (виж тяхната колекция тук), Галерия Тет Модерн и др.

Но форматът не просто се развива и надгражда, а печели все повече нови почитатели в света на изкуството през така наречените Art Book Fairs – панаири за книги на изкуството, организирани още през 60те години на 20 век от нестопанската организация Printed Matters в Ню Йорк. 

Това са събития, които по същество са хибрид между комерсиалния търговски панаир на книгата (подобно на знаменития Франкфуртски панаир) и художествената изложба. 

Панаир за арт книги*

*Неофициален темин на български език

Панаир за арт книги е вид куриран художествен панаир или изложба с цел излагане, продажба и работа в мрежа между художници, създатели на художествени книги, илюстратори, писатели, специализирани печатници, независими издатели и тяхната публика. Параметрите за включване варират от панаир до панаир: някои включват само публикации, които сами по себе си се считат за предмети на изкуството, ограничени издания на книги за изкуство, произведения на творци или книги, специално посветени на тема изкуство; други са по-широки, за да включват графични романи, културни списания, творческо писане, поезия и други артистични проекти. Подобно на други панаири на изкуството, панаирът на книги за изкуството включва не само произведения за продажба, но и инсталации на артисти, проекти, събития, семинари, разговори, панелни дискусии или представяне на книги. (референция от тук)

Ето само няколко примера от нашата практика

В тази статия сме ви подготвили няколко примера за книги на художници от нашата сцена, както и ви предлагаме две специални издания на Илияна Кънчева от последните години.

СТЕФАН БОЖКОВ, литофрагии по песни на Робърт Бърнс, 3 x 30 x 15, лимитирано библиографско издание, пленер “Звук и цвят”

Кой е Стефан Боков и още негови творби можете да видите тук. Вижте също истоията на художника в нашия YouTube Channel.

*Можете да заявите своя интерес към тези произведения в нашите чатове в Messenger и WhatsApp.

---

ДЕСИСЛАВА УНГЕР, Дървени книги

Коя е Десислава Унгер и още нейни произведения можете да видите тук.

---

J.PANK, Pank – Bang! Безобразията на 007 (съвместен проект с Калин Терзийски)

Кой е J.PANK и още негови произведения можете да видите тук.

В заключение можем да кажем, че книгата на художника като формат за едно произведение на изкуството не само не е за подценяване, но и е напът да натрупа още повече слава и да обърне вниманието ни към себе си в следващите години. Със сигурност е нещо, а което е добре да следим. Освен това е много подходящ формат за стартиране на колекции от по-неуверените колекционери, а за тези с повече опит дори може да се превърне в отлична инвестиция вбъдеще.

Разбира се, панаирите на изкуството не са единственото място, където можете да намерите книги на художници. Много художници правят изложби, където рекламират и показват своите книги. Например нашите художници от 5new като Росен Марковски, Стефан Божков и Десислава Унгер (виж по-горе) са показали книгите си на различни места в България и Европа по време на различни изложби и ги показват и до днес.

ВИЖТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯТА НИ ЗА КНИГИ НА ХУДОЖНИКА ЗА ДИРЕКТНА ОТКУПКА – април / юни ’23

В тази статия сме ви подготвили две специални издания на Илияна Кънчева от последните години.

Проект Интервюта от Маями: речник, Илияна Кънчева, 2019, книга на художника, видео арт и аудио документалистика

За творбата

В художествено отношение „Интервюта от Маями: речник” се състои от три елемента.
Първият елемент е аудиозаписът на интервютата. Аудиото се възпроизвежда на смартфон, като на дисплея му се показват английски субтитри. Пълният обем на събраните разговори е с продължителност 90 минути. Разговорите бяха изтеглени с помощта на софтуер, специално разработен от автора, базиран на средата с отворен код Open Frameworks. Ключовите думи за всяко интервю също бяха извлечени чрез този софтуер.
Извлеченият текст е оформен в речник – книжно тяло, състоящо се от 320 страници, твърди корици, с размер 18:23 см. Речникът може да се чете, разглежда, разлиства, както всеки друг печатен предмет. Текстовото съдържание в него е представено на три езика, а преводът от единия на другия се извършва чрез платформата за механичен превод на Google Translate. Езикът на интервюирания е водещ за всяко от четирите, а преводът през страницата на Google Translate е за другите два езика. Оформлението включва също цветни и черно-бели илюстрации.
Освен тях е внесен и третият елемент е с видео изображения на малък 10.1” видео екран, на който Илияна показва свои заснети гледки от Маями, пресъздаващи атмосферата на мястото. Звукът от тях е автентичен, изразяващ се в странични шумове и вятър, допълващи картината на самия контекст.

По-подробен кураторски текст на Петя Чалъкова за историята зад това произведение можете да намерите тук.

Инсталацията “Интервюта от Маями: речник” беше представена на “EX 5” – пет години електронно и експериментално изкуство, февруари/март, 2019, Културен център Галилео, Мадрид и в 0GMS – кабинет на SGHH, с куратор Даниела Радева, Март/април 2019, през октомври на DA Fest ’19, в НХА.

Цена за пълното копие от серията (хартиено копие на книга, видео арт, аудио файл, сертификат за автентичност, подарък за спомен) – 120 BNG / 60 euro.

Проект Извън сезона, Илияна Кънчева, 2020 – 2022, фото книга и видео арт

Изображение: Photo book “OUT OF SEASON”, idea, photographs: Iliyana Kancheva, Design: Ralitsa Georgieva, archive by the artist, личен архив.

За творбата

Фотокнигата “ИЗВЪН СЕЗОНА”, дело на визуалния артист Илияна Кънчева, събира колекция от снимки, запечатали абсурдните пейзажи на курорта Слънчев бряг в необичайното му състояние – пусто и самотно, извън сезона.

“Разхождам се по пустите улици, няма никой. Виждат се само остатъци от човешко присъствие, прилежно увити в стреч фолио и прибрани за следващия сезон. Кошчетата за боклук също са празни и гларусите не са заети с това да разпиляват кофички от сладолед наоколо, летят си спокойно над мен. Никакъв звук, освен от птиците и вятъра. Природата все още се чува някъде далеч, но почти не се вижда отвъд оградите, подстригана и сместена в тясна лента около басейна, под шезлонга. Отивам на плажа. Пясъкът и водата все още замайват с блясъка и чистота си но временните постройки са агресивен плевел… Един съсипан пейзаж, който необяснимо ме привлича и ме кара да се връщам при него винаги когато, когато остава оголен и сам – извън сезона.”

Морето едва се вижда на снимките в “Извън сезона”, има го само на три снимки. Това е така, защото авторката е с гръб, докато снима акцентите на човешкото отсъствие.

Книгата на художника е свързана с видеоклип със заимстван текст от рекламен филм за Слънчев бряг от 1977 г. Текстът е преведен от художника и глас, генериран от бот. В много силен контраст с тази реклама, видеото показва една празна не само от вниманието на хората, но и от смисъл и значение хуманизирана зона, която просто съществува за удоволствие на своите посетители.
Като противопоставяне на това е природата, която успокоява, говори с художника и показва най-добрата страна на тази природна зона, когато не е в сезона.

Проектът е допълнение и донякъде продължение на вече представените от Илияна творби в изложбата Party Animal. Можете да припомните 5те селeктирани работи тук, с придружаващия към изложбаа кураторски текст на Петя Чалъкова.

Цената за пълното копие от серията (книга на хартиен носител, видео арт, сертификат за автентичност, подарък за спомен) – 100 BNG / 50 euro.

Можете също така да комбинирате произведенията на изкуството с другите произведения на изкуството от изложбата Party Animals В СЕЗОННО НАМАЛЕНИЕ – 50%.
– Всички творби от колекцията Party Animals: серия 1/10, фотопринт, 2021, 25×25 см, рамкирани, принт върху текстил, 160×80 см, – 150 BNG / 75е (с изображение от колекция по избор на купувача). Вижте колекцията тук.

– към институции, професионалисти, експерти и частни лица

Несъмнено притежанието на колекция от художествени произведения е голямо богатство. Пради това бихме искали да ви поканим и приканим да споделите с нас до края на 2023 г. историите зад вашите частни или нечастни колекции от произведения на изкуството.

Изпратете ни вашите коментари като прикачен файл (със или без изображения) върху следните въпроси, свързани с колекция, която притежавате или с която работите на artpodcast [at] 5new.org , през WhatsApp или Facebook Messenger:

• Коя беше първата ви покупка на произведение на изкуството и кога? Как го избрахте и защо? Кой е авторът, датирано ли е, какъв е размерът…?
• Бихте ли искали да станете колекционер на изкуство, ако все още не сте и какво ви спира, какво още ви липсва, за да бъдете такъв?
• Колко произведения на изкуството бихте искали да имате или вече имате в дома/офиса си? Достатъчно ли са за вас или може би са твърде малко , а дали не и твърде много…?

Кажете ни всичко останало, което бихте искали да споделите с други любители на изкуството с подобни възгледи и можете да получите от нас подарък – безплатна двуезична публикация на вашата история в нашия блог и сред нашите публични канали. Освен по-широка видимост, това ви дава и по-нататъшно признание на вашата текуща или бъдеща колекция и потенциално може да повиши значително нейната стойност. За вдъхновение вижте примерните видео истории по-долу.

Българският художник-живописец, с една от най-големите колекции от миниатюри в Европа, ще представим онлайн в платформата за българско и световно изкуство 5new до средата на декември.

Новото поколение публика вероятно малко знае за живописеца Борис Горинов, но той остава добре разпознат сред колекционерите у нас и в чужбина и особено сред почитателите на акрила и маслото в миниатюра. Художникът развива кариерата си в годините между Втората световна война и края на Студената война. Заедно със съпругата си, известната българска керамичка Йова Раевска, прави редица запомнящи се и емблематични съвместни изложби, както и много смели артистични проекти, предимно с природни елементи – борови кори, шишарки, камъчета, кактуси и др., извън пределите на страната. Колкото по-малък се оказва размерът на плочката, на която Борис разполага своята миниатюра, толкова по-богат и дълбок става светът, видян през четката му. 

Способността на художника да събере една цяла картина в един сантиметър плочица е свидетелство не само за неоспоримия му талант, но и за начина, по който този творец е гледал на света – „като една човешка длан“. Борис Горинов остава космополитна личност до самия си край през 1998 г., като завещава на семейството си и на българската публика една впечатляваща колекция живопис в миниатюри, които спокойно могат да се конкурират със световните шедьоври, твърдят експертите изкуствоведи. Колекцията на художника е прилежно съхранена от неговото семейство, а броят на малките образи и пейзажи надхвърля хиляда. 

Борис Горинов е от Пазарджик, роден е през 1915 г. и израства в семейството на художника Иван Гуринов – живописец, портретист, живял от края на 19 век и до средата на 20 век. Борис е роден с четка в ръка и пътят към и от изкуството винаги е бил негова съдба, а и любов. Именно тази любов вероятно го събира с Йова Раевска през 1944 г., с която имат двама сина.

Първите романтични срещи с Йова Раевска се случват не къде да е, а именно в ателиетата на НХА, където Йова учи Керамика, а Борис – Живопис. Пламналата любов между двамата артисти дава старт на една бурна и активна обществена и творческа кариера. След няколко години учителстване в Пазарджик, двойката се мести в София и заживява в ателие на бул. Сливница, което по-късно се превръща в бохемски дом за художническите компании на по-малкия им син Крас Горин, който уверено тръгва по стъпките на родителите си като професионален художник. Крас завършва художествено училище в Италия и до днес живее и твори в САЩ със семейството си. Крас съчетава талантите, наследени от майка му и баща му и се отдава активно на живописната мозайка и изкуството на открито. Той за разлика от баща си, се насочва към по-монументалната форма. Интересът към мозайката при Крас е разбуден именно от Борис Горинов. От своя страна, бащата покрай честите семейни посещения и гостувания в САЩ, успява да направи няколко самостоятелни изложби във Великобритания, Италия и САЩ, след падането на Желязната завеса. 

Междувременно Борис и Йова успяват да си построят малка къща в отдалечен квартал от центъра на София, къде се отдават освен на изкуството и на едно от най-любимите си занимания – отглеждането на малка зеленчукова градина.

За разлика от Йова Раевска, която развива шеметна кариера като творец и общественик чак до началото на новия век, за Борис живописта не се превръща в професионално поприще. Той избира да се отдаде на учителстването по Изобразително изкуство в едно столично училище и преди всичко на отглеждането на двете им момчета. Именно поради факта, че за Борис Горинов миниатюрите са по-скоро хоби, той прави едни от най-значимите си творби точно през пролетно-летните месеци, когато обичайно двойката е на вилата край морето. Морската тематика и въобще природата в България, с всички тези неповторими възвишения и преливащи се цветове и нюанси вдъхновява Борис да създава миниатюри със зашеметяваща дълбочина. Малката къща в дивото и ненаселено по онова време морско селце Синеморец е била разположена до огромни просторни поляни, които позволяват на художника да се свърже с природата и да черпи идеи от корена ѝ.

В колекцията, която сме подбрали да ви покажем на сайта 5new в следващите няколко седмици ще видите именно такива творби, вдъхновени от Балкана и нашето Черноморие. Но Борис Горинов не ограничава въображението на публиката само до нашия ареал. След едно знаково посещение на Аризонската пустош, Йова и Борис си тръгват като оставят след себе си идеално поддържана и развита зеленчукова градинка, за която Йова прави кашпите, а Борис поредица от натюрморти с много плодово-зеленчуково звучене.

Въпреки многобройните си пътувания из Европа и САЩ, неговата страстна любов към България остава основен извор на вдъхновение. Тази силна връзка със страната остава вкоренена в самите картини. До края на живота си той таи най-дълбоки чувства, а  привързаността му към красивата природа в България остава непоколебима. “Новият свят, с негото лустро и прогрес не успяват да увлекат Борис до последния му ден.”, свидетелстват неговите близки. В България няма нужда да караш часове наред за да видиш красива гледка или възхитителни планински върхове. В контраст с Америка, където всяко пътешествие е обвързано с много време, ресурси и пари, в България в една картина и без никакви усилия творецът съзерцава пъстри картини от бреговете на Дунав и Черно море, върховете на Родопите, Пирин и Витоша, безгранични поляни и бурни реки. Именно този свят, без граници в палитрата, художникът е виждал и го е събирал в своите миниатюри – толкова малки и същевременно толкова дълбоки и изпълнени с настроение.

Стилът на Борис Горинов се отличава с характерни ежедневни буквалистични сюжети, но в същото време и с метафорични послания. Един от ключовите елементи в картините е чувството за хумор и лекотата, с които той пресъздава света около себе си. Това проличава и от заглавията на някои от творбите. Сред запазените картини освен тези на пейзажни гледки, хранителни продукти и зеленчуци, кактусите от Аризона, са и случайни портрети на запомнени от самия него лица. „Баща ми беше невероятен физиономист“, казва Крас Горин в автобиографично интервю, проведено през 2021 г. от екипа на 5new. Лесно доказуемо и видимо свидетелство за това твърдение е една истинска находка в творчески и исторически план – малко скицниче с портрети на войници, с които случайно се е срещал в годините от войната. 

В колекцията от миниатюри има творби с размери от пощенска марка до 30х30 см. В по-ранните си години, художникът има запазени няколко портрета на платно с по-големи размери (100х100 см.), но на по-късен етап Горинов никога не се завръща към този формат. 

Творби и детайли от Борис Горинов, създадени в периода 1960 – 1980 – Гледка, акрил, 10×11 cm, Слънчогледи, маслени бои, 10×12 cm, Пролет, маслени бои, 10×10 cm, Лъчи, маслени бои, 9×13 cm.

Характерното за неговото творчество е, че въпреки малкия им размер, творбите позволяват и дори налагат да се гледат от далеч, за да възприеме цялостната картина на пейзажа и сложната композиция. Това са големи сюжети, вкарани в много малък мащаб. Самият Борис като художник твори напълно освободено от тенденциите на времето, в което се развива. Неговият подход е новаторски. Рисува с шпатула и маслени бои върху различни плоски повърхности, които често дори прави и сам. Като платно използва почти всякакви плоскости – от дърво и метал, до картон и тензух.   

Подбраните творби за платформата 5new ще бъдат достъпни в следващите седмици по средата на декември за директна поръчка. Произведенията са предоставени от Ейми Чапман – настоящ собственик на семейната колекция и внучка на Борис Горинов и Йова Раевска. Всички творби са оригинал, уникати и притежават сертификат за автентичност. Възможна е допълнителна поръчка за рамкиране.

Научете повече как можете да се сдобиете с красива миниатюра и да се превърнете в част от близо 100 годишната история на тази внушителна колекция.

Част 2

На 6ти юли рано сутринта, натоварени с багажи, подръчни средства за правене на „автентично“ по нашите разбирания документално кино и трите чисто нови лампи, нагласихме GPSа към Херенталс. И по пътя заваля. А в плановете все още беше в същия ден да посетим и скулптурния парк, разположен на десетина километра от арт центъра в Херенталс. Дали щяхме да успеем? Добре, че бързо се сетихме да извадим талисмана на това пътуване – Розовият облак на Рада Якова, който бързо разчисти пътя пред нас и направи следобедът ясен и слънчев. Знаехме, че  облаците и дъждът са само в наша полза. Мекото слънце нямаше да изгори кадрите, а измитите  добре скулптури щяха да бъдат още по-внушителни, в комбинация със свежия аромат на влажната трева.

Атмосферата в арт центъра е нещо, което трудно може да се опише или улови от камерата. Надявахме се в дните на локдаун да можем поне от части да предадем емоцията, но пожелаваме на всеки ценител на изкуството сам да почувства тази специална енергия на мястото. Бившата фабрика и леко западащия район се оживяват от изкуството, което привлича много туристи. Малко от тях знаят нещо за България, но това за тях е шанс, в този малък работнически белгийски град, разположен сред зърнени поля, да си откраднат малко от нашата култура и история. Изкуството привлича. То някак прескача границите и прави всички много по-близко и лично. Когато гледаме картините по стените на центъра ние знаем с ума си, че сме на 2000 километра от родината на това платно или този арт обект и в същото време в сърцето си го усещаме че разстоянията губят смисъл и отстъпват пред чистите възприятия. Това е колекция, разположена на 5000 квадратни метра изложбена площ, с над 1000 творби на български художници, всяка една със собствена история и право да бъде видяна от целия свят.

За това кой е Юго Вутен няма нужда да разказваме отново. За него има достатъчно биографични сведения и в мрежата, и в центъра в Белгия. За нас единствено има значение, че той е човек, почти никому неизвестен в собствената си страна, воден от любовта към приключенията, природата и изкуството, попаднал във водовъртежа на българския творчески талант. Благодарение на него ние имаме днес добре запазено парче от историята на изкуството, родено в България от последните 30тина години, което подобно на много други наши сънародници е попаднало извън границите на страната, за да открие нови светове. Малка частица от историята на българското съвременно изкуство, обаче, остава скрита в неговата частна семейна колекция, до която ние нямаме достъп и в която сме сигурни че има още много шедьоври. За жалост обаче за нея няма публичен каталог.

Това пътуване и на платната и на гранитния камък провокира у нас желанието да открием една трибуна за диалог на тема „Колекционирането на изкуството – под мотото Je m’en fous“ – какви са практиките, какви са опасностите, какви са възможностите пред самите колекционери. Този диалог засега се води тихо, посредством пътуващата изложба, която не спира да обикаля малки и независими пространства за изкуство в Европа. Но на нас ни се иска да бъдем по-шумни, да достигнем до повече хора, а насърчим повече хора да мечтаят заедно с оригиналните творби и да не се страхуват да започнат своя собствена колекция още днес.

---

Станете част от приключението като се включите в проекта „Откъде накъде българско изкуство“ по следните начини:

*Поканете пътуващата изложба във вашето населено място.

Изложбата се състои от 9 винила с текст и снимки, видео интервюта за от 3 до 9 монитори или телевизори, арт инсталация #PinkCloudBlast. Разчитаме на вас за техническото обезпечаване на изложбата и настаняването на екипа за времето на откриването и закриването. В този проект се стремим да запазим духа на Юго Вутен и неговото желание да облагородява средата. Ето защо локациите могат да бъдат алтернативни места за изкуство, с достатъчно условие да има ток и евентуално връзка с интернет.  Ако желаете да поканите пътуващата изложба близо до вас, можете да се свържете с нас още сега на: collection [at] 5new.org с тема „Откъде накъде българско изкуство в [име на населеното място]”

*Подкрепете проекта финансово или материално.

• Финансова подкрепа под формата на дарения можете да направите като последвайте този QR код.

Всички средства отиват за планираните за годината пътуващи изложби и семинари на тема „Колекционирането на изкуството“, с цел да се популяризира историята на българското съвременно изкуство у нас и по света. Към момента 5new Artists има сътрудници в Източна и Западна Европа и в САЩ.

• Техническа и материална подкрепа приемаме с предложения за партньорства и спонсорства в направленията: логистика и транспорт, ДМА, настаняване, кетеринг, заснемане и обработка на кадри, стрийминг. Нашите партньори са винаги добре представени пред обществеността и медиите. Визуалното ви присъствие в онлайн платформата е гарантирано. В допълнение получавате и покритие в официалните социални мрежи на 5new и в личните мрежи от контакти на съ-основателите. Научете още в чат с нас през Messenger или Whats App.

• Участие в семинарите ни на тема „Колекционирането на изкуството – под мотото Je m’en fous“, ако и вие сте колекционер и запален любител на изкуството и искате да разкажем вашата история пред света, пишете ни на: artpodcast [at] 5new.org или ни последвайте в социалните мрежи и в Подкаста #ArtMatchMakers за още вълнуващи истории от света на изкусвтото.

Част 1

Точно преди една година, през топлия, но все още изолиран юли месец съ-основателите на 5new се качихме на една кола и опрашихме към надеждата. Бяхме въоръжени единствено с един #розов_облак #PinkCloudBlast, който да ни задава правилната посока и да ни пази от лошия късмет. Надявахме се, че ще имаме хубаво време, че пандемичните мерки няма да осуетят плановете ни и че ние самите ще се запазим достатъчно здрави, за да можем да осъществим отдавна планираната и многократно премествана среща с културния  мениджър в центъра „Юго Вутен“ Евелин Хейлен

Отправихме се към скривалището на българското съвременно изкуство, в малко и съвсем непопулярно градче в Белгия – Херентал. Съкровището от над 1000 творби на български художници се пази с грижа и усърдие от наследниците на един също толкова неизвестен колекционер – мечтател, който просто се е влюбил в нашенското изкуство и е разбирал добре нашенските майстори. Вдъхновени от миналото и от скритите зад музейните врати произведения, ние решихме да разкажем по наш собствен начин историята на една забележителна колекция, съставена през 90те години на 20 век. Човекът зад тази колекция се казва Юго Вутен и макар той да е добре познат меценат в България, в родната Белгия и по света той остава човек като всеки друг. Това, което го отличава от другите обикновени хора, обаче е, вярата му в изкуството, наследена от неговата майка, в акомпанимент с мотото Je m’en fous. Нямаше как не се запитаме какъв човек е бил Юго Вутен. Защо един обикновен бизнесмен се насочва към постсоциалистическа България и започва да предизвиква художниците да достигат нови творчески върхове. Без специално да търси ескпертизата на професионалистите в областта на изкуството, Юго Вутен се доверява на инстинктите си, които развива от малък, докато посещава аукционни къщи и антиквариати с майка си. Но защо да четете тези истории от миналото тук, като всъщност можете да си чуете и видите в специално организираното от нас интервю със завеждащата колекцията Евелин.

Историята на тази колекция е много вдъхновяваща за пътешествениците, които могат да се отбият на двете ключови точки. Първата ни спирка е Херенталс и старата фабрика за зърно, превърната в неповторим център с девет етажа, посветени само на изкуството, а една трета именно на българското такова. Втората отбивка от този своеобразен архив на част от най-новата ни история на изкуството е скулптурния парк в Хейл. Цялата прилежаща градина към лятната резиденция на Юго Вутен е осеяна с творби на наши художници. Вижте кадри от градини в нашата видео колекция, която представихме по време на пътуващата изложба „Откъде-накъде българско изкуство“ в Регионален исторически музей Русе.

Кратките разходки из монументалното изкуство ни показаха, колко многолик е таланта на българските художници. В колекцията на Юго Вутен са събрани творби на Александра Чаушова, Альоша Кафеджийски, Атанас Яранов, Бора Петкова, Валентин Старчев, Вальо Ченков, Ванко Урумов, Велислава Гечева, Величко Минеков, Владимир Димитров, Галин Малакчиев, Генко Генков, Десислава Минчева, Димитър Бойков, Емил Попов, Иван Варчев, Иван Русев, Иван Славов, Калия Калъчева, Константин Денев, Кристо и Жан Клод, Крум Дамянов, Марина Маринова, Недко Солаков, Николай Шмиргела, Павел Койчев, Петър Дончев, Петър Дочев, Правдолюб Иванов, Росен Рачев, Светлин Русев, Снежана Симеонова, Стефан Лютаков, Цветослав Христов и др.

Невероятно е усещането да се разхождаш по българските каменни алеи, подредени със специално поръчаните от Юго Вутен тонове гранит от с. Илинденци в България. Дори и земята, по която стъпвахме разказваше за този нестихващ талант, който като дух от запечатана бутилка се е освободил през 90те години на миналия вече век.

Но нека да погледнем на разказа по-хронологично. На 5ти юли 2021 вече пътувахме към Антверпен, където останахме да пренощуваме, за да можем на 6-ти юли от ранни зори да се отправим към съкровищницата на белгийския колекционер в Херенталс, Белгия. Бяхме планирали да проведем работната ни среща за доизчистване на последните детайли по скрипта на по чаша вино и с вкусна вечеря. Планът ни включваше да не пропускаме да се насладим на очарователния Антверпен и ето няколко кадри от вълнуващия старт. Антверпен е пропит с артистичност град. Почти зад всеки ъгъл се крие нещо, което напомня за творческия дух. Това ни окуражи да се слеем с тълпите и дори да се опитаме да намерим допирни точки с тях. Развълнувани от предстоящото ни посещение на една от най-големите колекции на българско съвременно изкуство в Европа, ние попитахме няколко случайни минувачи какво знаят за българските художници и дали познават колекционерът и техен сънародник, който толкова силно е вярвал в таланта на нашите творци. Отговорът сред всички запитани беше еднозначен – никой не беше чувал за Юго Вутен, а идеята за България им се струваше близка единствено през живелия във Франция художник Кристо и неговата съпруга. Този повтарящ се сюжет в срещата ни с местното население не ни отчая. Дори напротив. Превърна въпроса „Защо пък точно българското изкуство е спечелило сърцето на Вутен“ във водещ по време на интервютата, които направихме и които дадохме в рамките на проекта.

Разбира се, не всичко по пътя ни беше гладко през този ден. Бяхме се въоръжили със сак с подръчните материали от едва три хендсфрита, които изпълняваха ролята на микрофони, три лични смартфони с камери, две стойки, разклонители, тиксо, щипки, гримове, няколко мемори карти за памет и един сценарий с въпроси. Предвидливо поръчахме комплект осветителни тела, за да добавим светлина към камерите на телефоните, но по време на пандемията и то в разгара ѝ в Белгия, нещо се обърка и лампите закъсняваха с дни! Вече обмисляхме алтернативи на осветлението, когато от рецепцията на хотела ни се обадиха със спасителните новини, че куриер току що е оставил пратка за нас. Веднага се втурнахме да разопаковаме и тестваме осветителните тела.